РОДОЛЮБИЕ – ГОЛЯМОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ НА МАЛКИТЕ
Наближаваше Националният празник. В учебниците по различните предмети грейваше родният трибагреник, поглеждаха ни строгите очи на Апостола, извисяваше се силуетът на Шипка, звучеше „Тих бял Дунав …“
Второкласниците (щастливи, че отново са в клас) изпълняваха с радост поставените задачи – да оцветят националното знаме, да четат за Апостола и славните боеве на Шипка, да пеят с гордо вдигната глава за Ботев.
Вчера /Първи март/ в тетрадката по музика се появи поредното предизвикателство – красиво оформена страница като афиш за концерт. Задачата беше да се подготви програма по случай Националния празник. Учениците грейнаха: „ Нали този път ще го направим наистина?“. (Вече имаха опита от Коледния концерт при обучението от разстояние в електронна среда, техническите проблеми и съмнителното качество на звука.) Отговорих им, че ще го направим и обясних, че разполагаме само с един ден за това.
Отвориха читанките, учебника по музика и по технологии и предприемачество, подбраха подходящите елементи, свързани с темата, и си написаха афиша, който всъщност се превърна в сценарий за празника.
Днес /втори март/, още от рано сутринта, сред децата се усещаше някакво съзаклятническо оживление: отваряха се учебници, упражняваха се текстове, подготвяха се знаменца … Цялото училище се огласяше от звуците на пианото и от патриотичните песни, които припявахме. После дойде ред на часовете. Образцово изпълнихме всички задачи и упражнения.
След последния звънец настъпи радостна суматоха. Украсихме дъската. Концертът започна. Редуваха се стихове за България с песен за Апостола, „Тих бял Дунав“ и „Аз съм българче“ . Имахме си всичко – конферансие, рецитатори, солисти, цял детски хор, инструментален съпровод и гост – Г-жа Меглена Христова – заместник-директор по учебната част, чест наш гост в часове и празнични събития. Тя приветства децата и им предложи да допълнят къта във фоайето на училището по случай 3-ти март, който вече беше подготвен от нея, но очакваше най-важното – творбите на децата, отразяващи празника през техните очи, празника в техните сърца.
Малките родолюбци, възхитени от идеята, че са получили признание, се втурнаха да подреждат знаменцата си. Директорът на училището, г-н Станислав Георгиев разказа на второкласниците интересна история за Панайот Волов – един от героите, чийто образ видя на едно от знаменцата.
Учебният ден върви към своя край, но всяко дете отнася знаменцето си вкъщи, където ще разкаже какво голямо приключение е преживяло днес в училище.
Дали това е голямото приключение на малките родолюбиви второкласници или е малко приключение на големи родолюбци?
Весела Петкова – класен ръководител
на втори В клас в СУ „Възраждане“ – Русе
